A Debreceni Déri Múzeum Évkönyve 1972 (Debrecen, 1974)

Néprajz - Salamon Anikó: Blygarszkovo vradinarsztvo i ingarszkatazelehcsukonroizvoditelna kultura

се поменава така наречените турски градини, в конто са имали такива растения, конто до тогава у нас са били непознати. Освен себепроизведствените градини в Унгария се образава такава зеленчукопроизводителна форма, която е предназначена да задоволи пазарните нужди. Производството запазара по-скоро се образува в такива райони където и климата, и почвата са били благоприятни за зеленчукопроизводство. На такива места производството на зеленчука става не само в оградените градини, но и извън пределите им. Зеленчуко-производство на ниви пред нас вече е познато от специална литература, (лук от мако, пирерки от Сентеш, Калоча, и Сегед, домати от Кечкемет, краставици от Надькъръш, дини от Хевеш, Чань, Балинка и Фехерварчурго,и пр.) Производителите, произвеждащи зеленчук на полето се специализират предимно към един или два вида култури и тях ги отглеждат по-екстензивно. Продуктите си или сами возят на пазара, или пък ги ролават на прекупвачи. Понякога от село на село ходят да продават продуктите. Накои от производителни райони по-късно започваха по интенсивно да отглеждат зеленчука, въвеждат напоителни начини, а на други места въвеждат уедряване на производството. А по малките места се запазва стария начин на работата. Естествено последнитесе изчезват в близко минало. В края на милалия век най- динамичния клон на унгарското зеленчукопроизводство дават българските градини. Българите се засел ват масово в Унгария след 1880 г. В начало те идват сами, без семейства. Вземат под наем земя от градски съвет, и я обработват. С удоволствие се заселват около реки или канали, водата на конто се използува за напояване. В начало Българските градинари всяка есен се връщат в България. По-късно обаче те са довели и семействата си и остават в Унгария до тогава, докато си съберат малъко имот, конто им дава известна екзистенция в родината. Не обичат да останат дълго време на едно място, защото извънредното интенсивно производство бързо истощава почвата. В сравнение с унгарското градинарство се виждат следните забележителни разлики: 1. Българските градини се образуват на наемните земи. Те не са част от едно по-широко селско стопанство а представляват се самостоятелни единици. 2. Те се уреждат за задоволяване на пазарните нужди. Затова българските градини са били рентабилни само около пазарите, където могат да продадат продуктите си веднага. 3. Голям труд се отдава на отглеждането на ранни стоки и за тяхното красиво подреждане. Вземат под внимание пазарните нужди, затова се стремят — по възможности — за постоянно задоволяване пазарните нужди от пресен зеленчук. 4. Основната черта на българското градинарство е напояването. За напояване се използува вода на реките и каналите. Водата се получава с особен начин, с така наречено българско колело, с помоща на което се изкарва водата и се събира в обща яма, и от там по напоителни каналчете тече водата на лехите. (картина №2) Особеното бавно-напояване след извършването на земеделската работа е най- евтин начин на напояването, Но въпреки неговото предимство има и вреда, защото почвата по такъв начин се промива и ценните почвенни сили се измощават. Почвата след това с голям труд се възтановява пак. 5. Бъгарските градини, в сравнение с унгарските са изработвани с по-развит начин на отглеждане на разсадниците, но парниковата и оражерийната техника — понеже е била скъпа — още не се прилага. 6. Българите работят с добре организирана семейна работна сила. Само в случай на нужда се приема унгарски работници. Но традиционното отглеждане на зеленчука се пазя като тайна и пред унгарските работници. Там където българите са живели в по-големи групи, между семействата се образува известно съдействие. 7. Поради напоителна система лехите образуват по-особен начин, (Всяка леха има повисок ров, на които по направените вади тече слабата сруя на водата) и пространяват при нас няком нови растения как напр. падлажан и др. Тези нови методи в същност революционизират традиционна унгарска градинна култура. Влиянието им обаче не можем да обесним предимно с непосредственно предаване на опита, въпреки, че броя им понякога надминавал е 10 000. Но те са били главно в няколко център. Затова влиянието на българското градинарство можем да търсим в посредственната форма да предаване на опитите. Това се обобщава в следното: 1. Унгарската градинарска литература обърна вниманието си към българските градини. 2. Порастващата нужда от зеленчук в градоветеесъздалаконюктура за тях и дава добърп пример на унгарското население, преди всичко на по-бедните слоеве. И по такъв начин в унгарците се появява желание за изучаването на мясторството на градинарство. 3. Сега в специални училища и курсове се изучава главно постиженията, изследвани на основата на българското градинарство. 4. Развиваща се градинарска литература обобщава постиженията на българското и европейското градинарство. 400