A Debreceni Déri Múzeum Évkönyve 1972 (Debrecen, 1974)
Néprajz - Salamon Anikó: Blygarszkovo vradinarsztvo i ingarszkatazelehcsukonroizvoditelna kultura
Дюла Варга БЪЛГАРСКОГО ГРАДИНАРСТВО И УНГАРСКАТА ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДИТЕЛНА КУЛЬТУРА В края на XIX. век в унгарската зеленчукопроизводителна литература се появява нова терминология: бьлгарско-градинарство . Понятието на първо място означава градинарски начин, който са внедрили у нас българските градинари, преселваши се по това време в Унгария. Българите на първо място подпомагат зеленчукопродоволството в градовете, освен това внасят ноза, — у нас още непозната в това време — техническа обработка, конто след известно време революционизирва унгарското зеленчуко-производство. Значението и влиянието на българското градинарство обаче само тогава ще разберем, ако вземаме под внимание традициите на по-раншното унгарско зеленчуко-производство и традициите на българските градини. Градините в Унгария представляет се органична принадлежность към селскостопаньската основна единица, на телека. Поместването им бива два вида: или съвсем близо до къщата и кухнята се намира градината, на портата (двор), или се намира отделно, но близо до селото. Те се различават от разораната земя и друг вид градини по това, не още в средни векове вече ограждат ги. Названието си те получават зависимо от това, какво е било посадено в тях, зеле, лозе, зеленчук, диня и пр., Около по-големите селища тези градини образуват цяла мрежа. Оградените грдини не се участвуват в годишните раздвижвания на общите селски земи, нито пък в разпределенията, дадените се от общоземната система. Градините често се смятат като собственность на владелците, конто в даден случай, независимо от другите принадлежности на двора, имат право да ги продадат. Притежателите на някои градини често организират самостоятелна организация. Сами си уреждат вътрешните проблеми, избират си пазач, въвеждат си различии вътрешни мероприятия и пр. Производстено-техническия ред на градините се образува от многовековни традиции. Най-характерните му черти са: а) Селските градини произвеждат продукти само за лична консумация. На пазаре се изнася само излишък. б) Обработването на градините се извършва от жени. Мъжете много рядко, и само в изключителен случай вземат участие в обработването. в) Главно се произвежда зеленчуци, най-много употребявани в селското домакинство. г) Част отрастенията често се срещат в градините в диво, или полудиво състояние. Семената им случайно са попаднали в градините, а след това ги оставили там. (Heliantus tuberosus L„ Glycyorhiza glabra L. stb.) д) Обработката на градинската почва до най-новите времена се извършва по първобитен начин. Например почвата се копа, и за уронване на почвата се употребява примитивно ръчно гребло. Семената се засяват с ръка, разпръсвани през пръсти в лехи, конто са направени също с ръчна работа. За посаждането на разсадника се употребява примитивни ссчива. Много се грижи за естетичния вид и форма на градините. Декоративни храсти и цветя се насажда на пътеките. (В. I. картина) е) Прибирането на зеленчука, в сравнение с растенията от орната земя се става също по първобитен начин. Например марулята за семе се изтръгва с корените си. Семената се изтъркват с ръка, или с прът се избиват (боб, лук, грах и пр.,) .В градинската употреба са останали до наши дни такива първоначалин сечива като сърп и разни ножове. ж) Характерно е че в градините са се запазили най-старотипни сгради, горивни подредби и огради. Освен селските градини не бива да се забрави за унгарски големи земевладелски градини, конто се намират около дворците. За тези градини и паркове се дава отлично описание (в. бележки № 9—10). Традициите на тези градини в същност се кореняват в европейска культура, но вместо ползотворното отглеждане се развиват към декоративно, градинско искуство. Значително градинарско влияние идва при нас от Балкана през XVI — XVII в. От тогава 399
