Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

Пеца селице Капостаишедер (днес в IV раион на унгарската столица) през пролетта на 1865 г. Свгласно тогавашната информацин на Шандор Лукачи' те са наели 75 дка земн от имението на граф Ицван Каропи и там са започнали да се занимават с градинарство. Сг>обшението на споменатин унгарски аграрен специалист е важно и по друга причина: оше в самото начало тои е виднл и се е убедил, че вкведеното от билгарите там поливане чрез наполване, т.е. прилаганата фитарипна напоителна система и качественилт разсад не само ше наложат бвлгарското градинарство в Унгарин, но ше му осигурнт неверонтно бврз успех и разпространение. Трнбвало е да минат само осем години, за да се докаже блестншо убеждението и предвиждането на Шандор Лукачи през април 1873 г.вестник "Газдашаги Лапок" сг>обшава: само през пролетта на тази година (до месец април!) през Дунава в Унгарин са лошли 18.000 бг>лгарски градинари, за да арендуват земи в цнлата страна. Кароп Галгбци сочи,че по това време'бвлгарските градинари просто наводннват околностите на Будапеша,започваики работа по двата брнга на р.Дунав от Тетен до Богдан, от Палота до Вац.От Арпад Иесенски узнаваме, че пврвите наши свотечественици се понвнват в Пеш. (преди всичко в квартала Зугло, около пвлноводните потоци в кварталите Уипеш. Ракошсентмихаи, Надице** и другаде) през 1868 г. Свидетелство за бврзото налагане и забогатнване на бт>лгарските градинари в Унгарин ни дава Цежио Андлл, които сочи: Петир Хаджипетков (вече споменат от мен) по време на Срт>бско-бг>лгарската воИна от 1885 г.дава на отечеството си 4 милиона корони в заем,"конто сума обаче е била само малка част от неговите средства". За по-голнма пт>лнота следва да се сиомене.че това е сгдцинт онзи Петвр Хаджипетков, за когото пише и Шандор Мараи (1900-1989) - роден е през 1862 г.в Поликраише, в Унгарин идва на осемнадесет години.през 1880 г. Или само за пет години този бвлгарин успнва да постигне едно деиствително преуспнвашр благосвстонние. Шаму Боровски дава сведенин за бг>лгарски градинари, арендували земи в градовете Гводволво, Цеглеид, Кечкемеит и техните околности, та даже и на различни места в Алфволд (само квдето фитарииното напонванс е било освшествимо) , конкретно споменава и други селиша като Дунакеси, Ракошпалота, Свод, Фот, Модвород, Верешедхаза, Вацхартнн. Според свидетелството на Ференц Цибупл пврвите четири бвлгарски градинари (от Пловдив) пристигат в Сегвар на 3.XI1.1875 г. , земн те са наели от граф Ласло Кароп. За този раион, за окрг>г Чонград по-нататг>шни сведенин дава Петер Салва. От издирените от него данни е видно. че в този окрвг бвлгарски градинари идват през 1880, 1884, 1895, 1903 и други години. При Петер Салва ш,е намерим и една важна констатанцин: "Неоценима заслуга на бвлгарските градинари е внасннето на чушките и разиространнването на тнхното отглеждане в Унгарин". Все по това време - както сочи Иожеф Палов - бг>лгарски градинари се ионвнват в градовете Д1ола и Бекешчаба, по бреговете на Фекете Кворвош, Фехер Кворвош и Шебеш Кворвош. Пежно Чанки отбелнзва идването на бвлгарски градинари в окрвг Шомод и административнин му * Пеш, Буда и Обуда (Стара Буда) — макар и сллти по територил — оа Оили отделни градове.за офиииална дата на тнхното обединение се очита 17. ХШ. 1 873 г. , когато н о а о с 1> з д а д е н и п Будапешенски столичен сквет започва да функиионира (А.Г. ). С изклкЈчение на Зугло посочените тогава са били .оамостолтелни оошини. Прис-ћединени са к*>м Будапеиа окс закон, приет о т унгарскил парламент на 7.ЧШШ.1949 г.(А.Г.)