Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)
Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)
центг>р град Капошвар, а Лнтал Чиквари - в споменатин вече град Мишколц. Естествено, избронването би могло да се продг>лжи , изклвчение е само окг>рг Баранл.за които всг>шност - както вече виднхме - има едно единствено изречение: "В околностите на Пеич временно установилите се там бвлгари на взети под наем земи отглеждат зеленчуци и непрекг>снато увеличават тсриторинта на обработвапите от тнх пдоши". Л в града и окрвга по това време депствително се изгражда един от трите големи бвлгарски национални малцинствени колективи! По тази причина в изследването си цитирам и публикувам за пг>рви пг>т цилостни извори или важни и сг>шествепи части от тнх, оше повече, че сг>шите - поради необнародването им - до този момент са неизвестни дори и сред специалистите. В окрвг Баранл и административнил му центвр град Пепн бвлгарите от третата преселническа ввлна трлбва да са пристигнали малко преди 1870 г., както се сочи в пг>рвин стигнал до нас достоверен източник, едно удостоверение, издадено на 11 септември 1870 г. на готвеш се за временно заврвшане в отечество си бвлгарин. Това е наи-рапнинт запазен документ в окрвга, свврзан с конкретна дата, които сглцевременно подкрепн твврдемието, че идването на бвлгарските градинари в този раион ше е станало през втората половина на шестдесетте години на миналин век. По не само ввв врг>зка с последното ШЕ е целесвобразно изцнло да се цитира ввпросното (и вирочем твврде кратко) удостоверение, или пг>к заради приоритета му на пврви запазен писмен извор. Има и друга причина: успоредно С1>с С1>дг>ржашите се в него важни информации, то насочва изследователн кг>м изнсннване на ввпроси, обшовалидни за бг>Л1-арските преселници както тогава, така и по-кг>сно: "От обшествеността на свободнин кралски град Пеич. (В данг>чио отношение не подлежи на гербов налог от таксови марки. ) Официално удостоверение. с което от страна на обшествеността на свободнин кралски град Пеич пг>рвообразно засвидетелствуваме, че турскинт поданик Илеиш Боинович с 12 свои работници през летнин период е привикнал да пребивава в прсделите на нашин град (занимаваики се с градинарство) и с настЂПването па зимата се прибира в отечеството си. За достоверността на горното - скрепено с официалнин печат на нашин град - издаваме настоншото удостоверение на посоченин. Издадено в Пеич на 11 септември 1870 г. Бургмаистер (подпис)". Естествено, наи-наиред следва да се изнспи кои всг>шност е бил този "турски поданик", имаш иосрвбчепа фамилин и поунгарчено крвшелно име. Против срг>бската му националност категорично вг>зразнвафактвт, че по това време един сг>рбип не може да има турско иоданство - от 1817 г.Сг>рбин е автономно кннжество в рамките на Османската империн, а през 1867 г. и последнинт турски I арнизон иапуска тази страна. Лсно е.чс не може да бвдеа и унгарец. И тук особено важно е да се отбележи: за всички преселници от народитс в Оеманската имиерин, заселили сс в Унгарнн. право за водене на магрикулните книги с имала едипсгвеио срг>бскага т>рква (свгласно привилсгиите и, дадени за прт>в пвт от император Ј/ипот (Неополд) I Хабсбургски /1657-1705/) и по свидетелството и изследванинта на Иожеф Бкодеи "срвбските свешеници са записвали в матерните книги и несрг>бските имена с наставката