Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

Видно е, че всичко това довежда и до свздаване ' на необходимите предпоставки за приемането на втората бг>лгарска преселническа вг>лна в историческа и днешна Унгарин. Жестокинт разгром на Чипровското вг>стание през октомври 1688 г. слага началото на втората б^лгарска преселническа вг>лна в Унгарил, разгг>рнала се в два етапа и заввршила през 1744 г. Крант на пг>рвин и период следва да се датира кг>м 21 »ли 1718 г. , когато пг>лномошниците на крал Карл VI Хабсбургски (1711-1740; и унгарски крал под името Карои III) и султан Ахмед III (1703-1730) в Пожаревац подписват мирен договор, по силата на които Турцин се задг>лжава да предаде на монархинта земите от Сврбин,Босна,Банат ипо-голнмата част от Влашко. Свс следвашин мирен договор, склкзчен на 1 септември 1739 г. в Белград, тези територии се врт>шат на Османската империл, което принуждава вече преселилите се там бг>лгари кг>м вг>трешна миграцин в посока север и северозапад. Това е вторинт етап на втората преселническа вг>лна, завг>ршил през 1744 г. с окончателното установнване на нашите сг>отечественици в седем селиша на окрг>г Крашо. В град Пепч и окрвг Баранл бвлгари за прЂв т>т идват с втората преселническа вг,лна, те се заселват в този рапон ггрез 1691 -1725 г. , което - успоредно другите документи - се доказва и от матрикулните книги и кадастралните регистри. Тези наши сг>отечественици са предимно тг>рговци от Чипровци и околностите му и получават помош за сг>граждането на нова стрнха от местните католици.на пг>рво млсто от францисканците. Вг>зможностите за такава помош са били напт>лно реални, зашото след като предвожданите от Лкздовик Баденски сгжззнически воиски освобождават Пеич от турците (22 октомври 1686 г. ), католическата цг>рква получава обратно отнетото и имушество. На по-кг>сен анализ подлежи вг>просг>т задцо около 1725 г. бг>лгарските ТЂрговци се преселват от ћеич в Осиек, по каква причина в пт>рвин град остават само семеиствата Адамович и Биричич (ст>гласно издирените от Иожеф Андрецки документи фамилиите Пелчевич и Биричич са имали тесни роднински врвзки). Паралелно сг>с споменатите тг>рговци в окрвг Баранн и град Пеич работнт изтт>кнати деици на бг>лгарите-католици. Например Крбспио Пепкич (около 1680-1731), автор на трудове по историн и теологин, известно време е бил свешеник в с.Дараж (днес Драж в ЈОгославин).Един от братовчедите на Георги Пелчевич, Франциск Ксавер Пелчевич (1701-1781) сг>шр е работил в окрг>га. Наи-тнсно свг>рзан с град Пеич е един друг братовчед на Георги Пелчевич, Иков Николов Пелчевич (1681-1738). Споменаването му се налага и по друга причина. В унгарската историографин се промг>кнаха немалко напг>лно погрешни схвашанил за националнии му произход, зашото в тнх се сочи, че е хт>рватин. Пков Николов Пелчевич е роден в Чипровци, не е наввршил оше осемгодишна вт>зраст, когато след разгрома на вг>станието с родителите си е принуден да се спаснва от родното си отечество. Учи се в Пеич, нататгж по традицин в илириискин колеж в Лорето (Италин), а на 24 декември 1699 г.встЂпва в иезуитскил орден, през 1715-1721 г.е професор по философин и теологин в Надсомбат (Тг>рпава), Загреб, Буда, Двор, и Грлау. След това е супериор (вЂрховен надзорник на иезуитскин орган) в Пеич, кг>дето умира на 14 или 1738 г. Данните, с които разполагам, ми дават основание да твт>рдн, че тои е иогребан в епорииската цг>рква на централнил плошад "Ссичени" в града. СЂШО така безспорно е докуменгирано, че пирвите пет бклгарски градинари от третата ввлна - през Белград - пристигат на територил-та на днешна Унгарил, конкретно в намирашрто се в околностите на Буда и