Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

втората половина на миналин век, така и от нврвопричината за този гнет, пт>лната безперспективност на турскин феодален строи в условинта на развиваши се и процг>фтнваш,и капиталистически отношенил в Европа. За разлика от досегашните многоброини твг>рд'енин началото на Пкрвата бклгарска преселническа вг>лна в Унгарил трлбва да се датира квм 1369 година или малко преди това , то прнко е свврзано с нахлуването на унгарскил крал Лапош Велики (Лкздовик I. Анжупски) вг>в Видин и Видинското царство. Кулминацинта си тази вг>лна достига след падането на Гврново (1393) и Видин (1396) в рт>цете на турците, а пвлен отлив и краи през 1410 г. След превземането на Видин на 2 гони 1365 г. Лапош Велики (Л/одовик I Анжупски) пленнва цар Иван Срацимир и свпругата му, затварн ги в крепостта Хумник (днес Босилево, ГОгославин) и започва насилственото покрвстване в католическа внра не само на бт>лгарскин владетел, но и на бт>лгарското население в Северозападна Бг>лгарин (по данни на бвлгарскин францискански архив е ставало дума за 200 хилнди души). Сг>шевременно турските нашественици вече отдавна са нахлули и завзели бвлгарски територии и според § 6 на енорииските хроники от Равник и Крашовар "новопокрвстените бвлгари по-скоро поискаха да оставнт отечеството си, а не внрата си и затова те сг>с своите свешеници потг>рсиха спасение при унгарскин крал. Кралнт им нареди да се наемат на военна служба и ги засели в градовете Липа, Караншебеш, Рекаш, Лугош." Този цитат служи за корекцин не само на датата на началото на пврвата бг>лгарска преселническа ввлна, но и на тезата на Л/обомир Милетич, че " крашованците имат хг>рватски генезис и живент под нивото на нацинта".Крант на масовите преселванин с нен следва да се определи кг>м 1410 г. , когато нашите сг>отечественици основават последното си селише Чичман в историческа Унгарин, а днес в пределите на 10жна Словакин. Пристигналите с трвата преселническа вклна в Унгарил бг,лгари в течение на столетил националного запазват си свзнание и принадлежност, но - както сочат изследванинта на ' Имре Тимко, Ласло Горове, Гепза Цирбус и други $чени - онази част от нашите свнародници, конто е изповндвала източноправославната внра, по редица обстонтелства е била принудена да приеме новата внра, католицизма. По този начин католицизмкт започва да играе важна ролн и постепенно се преврглца в решавац и определлц обцествено- културен фактор и при втората преселническа вклна. Последното се предистинира и от обстонтелството, че през епохата на бвлгарското предвг>зраждане Унгарин се оформн като предпочитана и главна територин за обшествено-политическата, културната и книжовната деиност на бвлгарите-католици, които - по думите на бг»лгарскин учен Емил Георгиев - чувствуват унгарците като свои ст>братн. Успоредно с казаното следва да се отбележи: в страната вече е имало хилнди бвлгари, основали два големи бг>лгарски францискански манастира в Алвинц и Дева и ст>здали свон францисканска провинцин, посешавана от Петгр Парчевич, Петнр Богданов-Цеодат, Иеан Бандулович и др. Изброените са рвководитсли на бвлгарските католици, книжовници, учени и обшествени деици, мисионери на онази внра, чието истинско разпространение в Б1>лгарин заночва след 1595 г. , когато папа Климент VIII (1592-1602) изпрашд там босиенски францискамци, водени от Петкр Солинат. Иоследнинт прсз 1620 г. усиива да ввзстанови учредената през XIV в. ( по-кт>сно обаче ликвидираиа ) Бклгарска католическа кустодил, но вече като самостонтелиа и нсзависима от Босненскага католическа провинцин. Центг>р е селишето Чипровци, което след седем десетилетин ше стане и средише на Чиировското вг>станис.