Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

Новите институции са изисквали и нови организационни форми, кг>м освшествнването на последните обаче е могло да се пристг>пи едва след кран на Пврвата световна воина.Споменатите са били и твврде необходими - например бвлгарскинт генерален косул д-р Иван Димшпров в рапорта си от 20 август 1920 г. до министт>р- председателн и министг>ра на вг>ншните работи Александћр Стамболипски (1879-1923) отбелнзва, че в мирно време бролт на нашите сг>народници само в Будапеша и неините околности достига до 12 хилнди. Вг>преки все оше ненсните, несигурни и напрегнати вг>трешнополитически отношенин в Унгарин на 15 декември 1919 г. рг>ководството на дружеството решава: на 8 ннуари 1920 г. да се проведат нови избори (Пврвата световна воина все пак е оредила редиците му) , макар и с временен мандат на избраните, да се сг>здадат нови органи на самоуправление. На посочената дата след таино гласуване е свставено новото рг>ководство от 10 обшински сг>ветници, ефоринта на фонда (с 5 деиствителни и 5 резервни членове) , надзорен сг>вет от двама души, черковно (с 3 членове) и училшцно (сг>шо с -3 членове) настонтелства. Видно е, че в деиствителност дружеството сг>с свздаването на новите органи на самоуправление - всг>шност прераства в една обединена Бклгарска черковно-училшцна обцина. Не след ДТЈЛГО, на 28 август 1920 г. се провеждат нови избори, мандатг>т вече е тригодишен и с ннколко изклгоченин избраните през ннуари са утвг>рдени. Обшото свбрание на Бвлгарската православна черковно-училишна обшина, проведено на 21 маи 1925 г. , приема следвашин устав. Новото е в XII и XIII глава, вг>з основа на които се избира Помирителен авет и Смесен духовен с&вет, имаши по 5 редовни и по 3 резервни членове, които обаче са били едни и сг>ши лица за двете институции. За кандидати са били посочвани членовете на разните управителни тела на обшината, избирането е могло да става само на обшр сг>брание. Сг>гласно устава в двата сг>вета могат да се предлагат хора "известни по свонта опитност, добросг>вестност и безпристрастност, стигнали до зрнла ввзраст, т.е. да не бвдат по-млади от 40 години". Строгите изискванил, фактЂТ, че избраните трнбва да работнт едновременно и в двата сг>вета се обнсннват с Функциите на разглежданите две изборни тела. Сг>гласно устава работешинт по специален правилник Помирителен скветтоп "трнбва да пази единодушието между бг>лгарите, живееши и работеши в Унгарин, да решава всички спорове и недоразуменин между тнх". Неговинт секретар е бил едновременно и секретар на обшината. Смесенилт духовен сквет е бил натоварен да пази ссмеинин мир на живушите и работешите в Унгарин бг>лгари. Избраните в него, нвнваши се - както вече споменах едновременно и членове на Помирителнил сквет, са били утвг>рждавани от Светин Синод на бг>лгарската цврква, а иредседателнт му е бил винаги изпратенинт от Бг>лгарин легационен свешеник. За неговин авторитет свидетелствува член 77 от устава, в които се казва, че ако ннкои бвлгарин стане причина да се разквсат брачните врг>зки или занемари семеиството си, то тои "се екстернира завинаги от Унгарин и се откарва - ако трмбва и сг>с сила - в Бг>лгарин". Будапсшенскинт пример твврде скоро е последван и от свнародниците ни в Мишколц и Пеич. Управллвашилт бг>лгарската легацин пвлномошен миииствр Тодор К.Нопов в рапорта си от 11 февруари 1925 г. до минист1»ра на В1>ншните работи Христо Калфов (1883 - 1945) свобшава, че през април 1924 г. бг>лгарската обшина в Мишколц е открила бвлгарско училише с 12 ученика като филиал на будапешенското.Не след двлго в града се освешава и параклис.Почтипо свшото време в Пеич е учредено и