Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

пг>рвого тамошно бвлгарско дружество ( за сг>жаление, животг>т му е твврде кг>с) , чиито председател е Георги Стоннов от Самоводене Великотг>рновско. През 1933 г.в Пеич е учредена бвлгарската цврковна обшина "Свети Иван Рилски", конто получава за вечно ползуване от главнин кмет на града Андор Нендтеих (1367 - 1951) един партерен апартамент на ул. "Фиуме" № 33 (днес ул."Петвофи" №61), в които е осветен параклис, функционираш и днес.Малко по-кг>сно при бг>лгарите в Иеич пристига и отделен енорииски свешеник в лицето на доктора на теологическите науки Стефан Внлнев Цолов, под чието рг>ководство на 28 лекември 1939 г.се учредниа Трансдунаеското културно дружество на бклгарите в Унгарил сг>с седалише в Пеич, изработва се неговинт устав. Два примера са достатг>чни, за да се види доколко живеешите и работешите в Унгарин наши сг>народници са решавали всичко сг>с собствени материални средства. През 1936 г. Министерството на ввншните работи и на вероизповеданинта изказва "голнма благодарност" иа 6т>лгарите от Мишколлц Иордан Маринов и Минчо Михов, зашото в течение на 15 години едининт осигурнва помешение за черкуване.а другинт - за училише без да искат каквото и да е заплашане. А когато през октомври 1941 г.тогавашнинт бвлгарски министг>р-председател Богдан Филов (1333-1945) прави своето официално посешение в Унгарин, то тои се среша и с бвлгарите в сградата на легацинта. Ето какво е заиисал в дневника си : " 1 7. X. Петг>к. . . Обнд в бг>л( гарската)легацин. След обнд ириех делегацин от наши градинари. Искат да построим училише с пансион вврху иодареното от обшината мнсто при цврквага. За пансиона досега обаче са се записали само 14деца. Не ми се внрва, че нашите градинари ше могат да се задг>ржат за дг>лго време в такова количество в Унгарин. Освен това сега не се позволнват нови строежи. Посг>ветвах ги това сега да откринт пансиона в частно здание.а ако се запишат достатг>чно деца.тогава по-кг>сно ше се построи специално здание. " Вг>в врвзка с този цитат две неша са твг>рде печални. Богдан Филов тогава е бил не само министг>р-председател, но и министг>р на народната просвета както в лвата кабинета на Георги Квосеиванов (1834-1964), така и в собственото си правителство, от 14. XI. 1938 до 11. IV. 1942. г., т.е. почти цели шест години. Освен това тои е таквв учен-археолог, чиито изследванин се издаваха и се издават и в чужбина, както например това за тракииските легиони в Мизин, понвило се на немски език през 1983 г. в ГФР. Тези неша са печални, зашрто неволно вг>зниква вг>просг>т: тогава какво биха могли да очакват от другите членове на правителството заселилите се в Унгарин бвлгари ? Разгледаните дотук три важни характерни черти не само ше ни доведаг до следвашата, но и ше н докажат, зашрто четввртата е мношнстеото от преселилите се с третата внлна билгари в Унгарил усплва да запази наиионалното си сизнание и принадлежностб считатана та за неизбежна и естествена асимилацин при тнх е значително по-малка, отколкото при останалите нациопални малцинства. Ицеан Рееесб изхождаики ог свбраните от него конкретни данни, че бнлгарскитс градинари арендуват 98,62 % от обработваемата от тнх земн, закиочава: "... изкарвашите хлнба си в Унгарин чужди граждани (бп>лгари) не се стремнт на вснка цена да се заселнт тук окончателно и да станат унгарски граждани, а си осгават предани б!>лгари и изкараните при нас нари отнаснт в отчеството си". Между другото с Ицаан Ревес 75 години по-кг>сио наш>лно се солидаризира и Жигмонд Чома. Последната важнаб пета поред особеност на бнлгарските национални малцинствени колективи в Унгарил е, че докато другите национални