Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

седмица след решението да се сг>здаде Дружество на бг>лгарите в Унгарин не само са известени 170 наши сћотечественици от Будапеша и провинцинта, но и са свбрани 4345 златни корони за тази цел - сума, конто в денн на учреднването, на 20 кзли 1914 г. е била значителна. Тази традицил живее десетилетин, жива е и днес.Така през 1932 г.в столицата е построена цг>рквата "Св. Кирил и Методии". По-кг>сно, в началото на петдесетте години 445 бг>лгарски семеиства Сћбират 2.725.000 форинта, от които в IX раион на Будапеша на ул."Вагохид" № 62 е вдигната сградата на Бг>лгарското културно-просветно дружество "Георги Димитров",открита на 9 септември 1957 г., а оттогава разширена с хотел и ресторант. Третата важна специфична особеност на бвлгарските национални малцинствени колективи е изграждането на една почти сгвЂршена система на самоуправление, станала така модерна и предмет на многоброини разговори в наши дни. Както споменах, на 20 (оли 1914 г. , на Илинден, на този традиционен бвлгарски празник се учреднва Дружеството на бг>лгарите в Унгарил, с таино гласуване от листа с много кандидати за председател е избран Лазар Иванов (роденилт в Тетевен през 1859 г. ТЂрговец и жилшцен собственик остава такЂВ до смг>ртта си през 1928 г. ), а СЂШР така заместникљт му, секретарлт, гаристконсултг>т (напг>лно закономерно това е д-р Иенво Веребеи, т. е. унгарец) , касиерг>т и домакинг>т, проверителна комисин от 3 души и 10 членове на настонтелството. Естествено, всички те са вг>ршили деиността си на обшествени начала без каквото и да е заплашдне. Сг>гласно § 1 от тогава приетин устав централното седалише на дружеството е в Будапеша, но в § 13 е отбелнзано, че то "може да открива клонове навснкг>де, кг>дето интересите му изискват това". Уставг>т е дело на секретарн Стефан Гкоков, издал и пг>рвин брои на вестника "Унгаро-бг>лгарски преглед" на 20 септември 1915 г. За сг>жаление, тои остава и последен поради мобилизацинта на редактора му. Сг>шо тогава и пак с таино гласуване нашите сг>отечественици избират и своп свд (по-к1>сно помирителен сввет), чиито решенил са били задвлжителни за всички, не са подлежали на каквато и да* е касацин в унгарските сг>дилиша. С евентуални оплаквћнин бвлгарите са могли да се обрг>[цат кг>м Бг>лгарското генерално консулство (функционирашр от 1906 г., а от 1921 г. издигнато в ранг на легацин). В краи на двадесетте години бг>лгарите сг>здават свои сг>дилиша в Пепч и Мишколц, тг>и като бронт им в тези градове и околностите им нараства значително. През третата година на Пг>рвата световна воина в Будапеша се сг>здават нови бблгарски инстшпуции на самоуправление, сг>ш,евременно осезаемо се чувствува, че провинцинта скоро ше последва примера на столицата. На 27 маи 1916 г. нашите сг>народници учреднват свон черковна обцина, неин председател става наи-богатинт бг>лгарин в Буданеша Петкр Хаджипетков. След година тн е вече черковно-училицна, тг>и като на 4 декември 1917 г. е подписано решение № 126 176 на Будапешенската столична обшина, в което се казва: веронтно преговорите с бг>лгарскин генерален консул и кодонин за строеж на 6г>лгарско училише и цг>рква в Будапеша це трант по-продг>лжително време - затова обшината е решила дотогава за тази цел да предостави една класна стан и гимнпстическин салон в Обшинското занантчииско училише в IX раион па ул. "Лонни" № 4/с. И на 25 февруари 1918 г. започват учебните занмтин с 18 ученика. А в остг>пеното от Димитг>р Димитров жилишс ( IX раион, ул. "Лонни" № 11, I ет. , 12 ап. ) на 24 маи 1918 Г. , на празника на славлнската писменост и бг>лгарската култура се освешава параклисш "Св. Кирил и Методии".