Danovszki, Bojan –Szlavinszki, Petör: Tajni; Q 183

55­ДЕДЧО : Ида оце едно - писмото на бай Геро, което пред ад ох на другаря начаяник. Адресат о подправеи с моя почорк. МАРКО: Скасвоме я него... /Показва/. ДЕЛЧО: Ами нхсмата на Кет и до нейнизе родители? Във всяко писмо аз добавях с подправен почерк по нецо за хулиганите. По­следняя! ПЕТ пнсах, че са нэясвони вече деветдесет и седей хи­лядя хулягоня ... ГЕРО: Това не на о ясно зацо си го правил? ДЕЛЧО: Как зацо? Исках да сплаша Лукав ж Ловка да сш прибе­рат тука наничето, и ose да пропадис там о лоия другаря... При­брала ся я, лрнстзгна. Сега бай Геро це я назнача въэ Вянпром я тайняте сделки между него и Лукан ще станет оце по-тайнн. .. 7t да помогла / Наяи вя вазах, че не ми варви на филантропия? МАРКО: Тн остевд филантропяята. За тебе опасное? няма. Лукан цо ни даде пнсмата. Ш,о скасаи© я тях... /Показва/: Има ля оце вещоетвеня доказателства? ДЕЛЧО /зает с някаква своя вьтреона МЯСЕЛ/: Не знал... Зна­ча аз нямам начин да докажа дора своето собствено преступление? ... /Оглекда всички - вторачва погаед в тях я мнеалта му работи на­прегнато/ • /Чува со ГЛАС, оякаш говоря сЕВеетта на Делчо/. ГЛАС: Сега ти е ясно, наяи? Разбра ля зацо те повикаха? Зацо оа толкова лэбезни ж тарпелжви КЕМ теб? Зацо устроиха този сьд?... От тебе те иекат да мапчип, да не разкряваи престаллепието си ­за да не кажеш там, пред жстннският сад какво си узнал от пясма­та им. В замша тя предлагат жша, повяиение, избавление от зат­вора... Сделка ти предлагат те/ ГЕРО /варху когото Делчо е спрял по пледа си/: Ти, Делчо, рисуваи нецата отквм проэанчната ям страна. Много грубо ги мие­лин. А уж си поет J ГЛАС: За такива катая дела не ее говоря поетично. Те са низки хора, груби, цинични. Не обичат хората, сред конто жжвеят, пакостят на дребно. Заллатата в края на месеца, вннцето, вжцо­вете, любовнжците - това е смисалат на тяхното с5цествувапе. йзползуват обществшото си положение, за да уреждат лпчните еж работи. Те оа равнодушии кам новото, което со рацца в живота, ненавжждат го. Честните хора не ги забелязват, зацото умеят да со пракриват с голомя думж, с лицемерия речи... МАРКО /варху когото е спрял поглода на Делчо/: Делчо, не прокаливай-' Не оме толкова черни. Открид си някож дребнн грешчжця,

Next

/
Oldalképek
Tartalom