Danovszki, Bojan –Szlavinszki, Petör: Tajni; Q 183

32половин чао. Нала ви казах, чжчо Далчо це дойде. Той отяде по посето как реката. Шгекарят Нунчо ну казал добро утро, но той не отговорил на поздраэа. Чичо Деячо е отчаян. Сааяява со... Но це дойде след пояозяв час. ПЪРВй ПОСЕТИТЕЛ: Няна ла хора в тая поща? Кой е оставил това дете? То не знае какво приказва. Ш5ВЯЕКА: Нела вя казах, че це дойде след половин час?... Дат» ДРУ^^РИ, няна да ся игра« на орехи/ /В това вреае през салона шшава ЙОВКА, проправя ся пьт мезду тьлпага я се зепътва по стълбата кан кабинета на Марко/

. ГЛАСОВЕ: Моля вя се, каде са чипсвняциге з тая поца? Началник няна ля тука? Каква е тая баркотня? Безобразие / Оставили едно дете на гипето. Няжа лк книга за огагакваняя? ^ Иовикайте началпикат да дейде . ЙОВКА /от стьлбата/: Сега це ку кажа да слезе, другара. /От

iron горе в кабинета/. /Долу солона се затаышша. C

DCTBO горе/. tOBKA /злпза в кабинета/

: Марко, какьв е тоя народ долу? МАРКО /удря се по гаавата/: Б-ей, забравшим© детого . Зорке, тлча!! долу / ЗОРКА. Какво да им каяа, другарю началник? Протестират. Искат си поцата. ЙАРКЗО /обаркан/: Де да знам. Кали ян каквото цеп. ГЕРО: Йовке, та не разбра ли нецо? Не о ли идвал э ресторанта? ЙОВКА: Не. Но... Зорче, пасло за тебе. Нанерях го като нетех. Деячо го е аэпуспал снощя от чэнтата он. ЗОРКА /грабза пяокото и бьрзо слиза долу/. ЙОВКА: й това наыерях излацнало от чантата ну. /Води лист/

: За тебо о, каштана. МАНЯ /взеиа листа» зачита го; всички нетерпеливо чакат да ш& каже какво е. Тя изведнъж започва да се смее/. ГЕРО /на Иовка/: Какво е? SOflttj Поезяя/сега це вядпте. Манпчка, дай... /Дръпва листа я чете гласно/: Сонет Раахогдахмэ сс край реката. Тополяте иептяха тан... О, колко трепети в душата