Dankó Imre szerk.: Bolgár tanulmányok IV. (A Hajdú-Bihar Megyei Múzeumok Közleményei 41. Debrecen, 1983)

V. Szathmári Ibolya: Egy élő bolgár népszokás: a martenicska

Ибон В. Сатмари ЖИВ БЂЛГАРСКИ ОБИЧАИ: МАРТЕНИЦА ИнтересЂт КЂМ бЂлгарската народна култура и народен бит от страната на унгарските изследователи не е ново лвление. Авторката в статилта си говори за изследователската работа, свЂрзвана с бита и обичаи на бЂлгарскии народ, колто от средата на миналил век има губликации на унгарски език. Даже от 1870—80 години излизат зборници от Фениск Каниц Фтнвоп, Адонф Штраус, изгреварват самите бЂлгарски автори. В загознаването на бЂлгарската етнографин значителни заслуги имат Геза Цирбус, Зонтан Синарди, Иштван Дворфи и бившинт директор на дебреценскич музеи «Дери» Иштван Ечеди. Авторката гримикан КЂМ историко-сравнително изследване, загознава с един жив бЂлгарски обичаи, мартеницата. В статинта си тл годчертае, че центЂра на изследователската работа на бЂлгарските етнографи (Хр. Вакарелски, Арнаудов, Колева, Василева, Иорданова, И. Погова) често бе обектЂт мартеницата. Изследователите едногласно годчертават, че слагането на мартеницата е наи-разгространен обичаи между бЂлгарските, традиционални, гроелтни обичаи. ПЂрви март е гразник на гролетта, а мартеницата е знак, гредвестник на гролетта. На този ден на всички живи СЂгцества се свЂрзва мартеница за здраве, за шдстие и др. В статинта се годчертава, че гри изследването на традициита мартеница трабва да взема год внимание, че гЂрви март е началото на гролетта и го старин календар тл бе началото на годината. Затова обичаи, свЂрзвани на този ден се смесват. Сгоред народното вирване мартеницата, усукан конец от червено и бнло, се свЂрзва като средство за гредгазване от лошите дузове. Своиството на гредгазване дават цветове червено и бнно. СвЂрзва се на новородени, млади животни, разцЂфнали ДЂрвета и др. Мартеницата се свЂрзва на ПЂрви март, но времето на носенето е различно (от 1 до 9 март, цил месец, до гристигането на ПЂрвата ластовичка или ШЂркел). Названието мартеница или мартеничка излезе от името на месец март. Авторката в работата си говори и за формата, и начин на григотвлне на мартеницата. говори и затова как се развива формата на мартеницата от старата, гроста форма до сложната, днешна. Традицич на обичач мартеницата е гознат и гри другите славннски народи, даже има данни за СЂшествуване на този обичаи в РумЂшш и Албанин. Традицилта гЂрви март в унгарската народна влра не е гознат в смцата си форма, но обичаи, ис характер на гредгазване има. Като единна традицил мартеницата се свхранлва само в бЂлгарската народна влра. Старото значение и тук не е загазено, гонеже ролнта за гредгазване на цветовете червено и блло разменива се и голучава ново значение. Цветовете стават символ на здраве, сила и живот. И в наши дни с това ново значение живее обичаи на мартеницата.