VJESNIK 1-2. (ZAGREB, 1915.)
Strana - Sveska 1. i 2. - 136
136 держимо, а турским иашама еднако одписуемо, да ми съ нима боя или войне имати невемо. Али будучи, да се садъ Турци]на насъ готовс, тако и ми морамо съ нашомъ войскомъ сигурни бити, готови держати се за бранити се донде, докле би богъ дао, да се наша воля и желя исиуни, коя и шовой екселенщй и вашему двору позната естъ. За то мы покорно молимо нюву екселенцда, що би нама и ову милостъ и любовъ пщятелски учинили. Будуви да ми прсправни бити морамо и како нама и до данасъ пресвътли аустршскш дворъ у по мови есте бивао и насъ ние оставляо, за то ми молимо, що би нама нюва екселенща допустили до четири или пет иляда мали кугли за топове, то естъ одъ они исти кугли, що смо и перви година полу чавали. То просимо да нами нюва екселенша и садъ тайним начи ном милостиво доз воле, да нам се у нужд и нави може, да се ми одъ они Турака бранити можемо, кой би Турци на насъ ударили и съ нами мира не би хотели имати, како що смо им вевъ се явили. И опетъ покорно просимо нюву екееленщю, да насъ ове милости не би лишили и нама те номенуте потребе допустити изволили, како и остале нужне ствари, що нами за време потребовати буду, до онога времена, докленъ би се нашъ уговоръ и желанъ окончало, кое шовой екселенщй и пресвътлому аустршекому двору нознато естъ. И особито шовой екселенщй являм, да самъ вашъ устменни налогъ чрезъ госнодара Милоша Урошевика иримю и разумео, за кое веема н1овой екселенщй благодарим и на кое ве исти госиодаръ Милошъ УрошевиЬъ устменни одговоръ донети и явити одъ мене. В прочемъ остаемъ съ високим почиташемъ вашей ексцеленщи всепокорни и благодарни слуга Кара ГеорЬе Петровичъ, верховнш предводитель народа сербскаго. У Тополи, 30. Maja 1810. Original. XXI. Petrovaradin, 4. juna 1810. General Vecel odgovara Karadjordju, da mu ne može poslati topovskih kugala. По извъетихъ, кое смо ми овди добили, истина е, чуе се, да се Турци къ войн и приправляю, али не толико на Сервиянце но на Руссе, а и ниово поставление не суди, да Срвиянци тако скоро што годеръ бояти се имаду, будуЬи да турски поглавице ниови мошД раздилити и всигдар на Руссе обзирати се мораду, ако би они ко Сервиянцемъ наиредъ постуиавали. Между тъмъ ипакъ е добро, да се ербски народъ на сваки слу чаи и начинъ онако преготови, да неприятеля достойно дочекати и одбити га могу.
