Danovszki, Bojan –Szlavinszki, Petör: Tajni; Q 183

48I признает. Инак не е съд . ДЕЛЧО: Зацо це ме гтригяскате? Аз мога ж без прнтискане да си кааа ист шаг а: виновен сам СПАС: Другарю председатея, щом обвяняемяят се признава за виновен, аз какво це правя? Каква обвинителна рэп це дърка? ГЕРО: Прокрюрат це се из как е некрая по размера на наказанием. Тплана » Сега обвиняе&гаят да разваке как е изваршог преет аплонието. ДЕЛЧО: Взамен плика, отяепвам го, прочитом писмото, слагал го пак и го задопвал. В каци си шва цяла лаборатория: нокпди, ножчета, кички, разни лепила, чайниче за пара... Вапрос на техника, другари садии. ГЕРО: Техннческпте подробности не ни жнтересуват. Знаем как се отварят писиа/Канете сега:всички писма ли отваряхте, или правехте някакав подбор? ДЕЛЧО: А, не воички. Подбирах. Интересуваха ме само ваипте писма. ГЕРО: Мойте? ДЕЛЧО: Не, па почитаомия сад... на вашия приятелски краг. СПАС: Нека обвиняешгят да обясни: зацо именно напите писма са го штересували? ГЕРО: Да, разкахете как стигзахте до... до престъгшата мисьл да четете наиата кореспопдендия? ДЕЛЧО: От любов ГЕРО: Каква любов? Кам техниката... кам хорските тайнп, или... обяснете. ДЕЛЧО: От любов вам вас. ГЕРО: Кви мене? Д Л 40: Кш вас я кам цялата ви компания. СПАС: Хубава любов... нечетка » Капоте направо преетапно любопитство ГЕРО: Прокурорьт няна дуиата. СПАС: Извинявам се. ДЕЛЧО: Не, другарю прокурор. Това не беше любопитство, а любов.

•• истинска /аз исках да ви помогиа. Когато лопаднах на вапата кореспондендия, азведнак залочна да ми се разкрива нецо невероятно: Познавах ви едни, а в писнцтс^вя виждах съвързено други. Далчо, казвам он, тук трябва да ииа недоразумение. Не моке да бзде/моят началник е един почтен и благороден човек... Реишх да прочета оце едно лиси о - да не бн да съм сбъркая. И после оце едно, оце едно... Свцото стана и с другите. Един бай