Danovszki, Bojan –Szlavinszki, Petör: Tajni; Q 183
/ МАНЯ: A-a, ще му отыъетя за всичво . Де говори против мело.. На колеле ще го накараи да ми падпе, да пхлзи пред пен / МАРКО: Вьрви, вьрви. Маня, Не губи врете. Хайде, другари, па работа / /Зозчки бьрзо трьгват надолу по стьдбата. Светва долу/ • < / МАРКО: Зорке, нанерн се. Трьгвай веднага с Маня в диспансера да вземеи чантата... Зато плачен? /Зорка, навела глава над масата, продаяжава да плаче. Геро, Йовка в Маня се посплрат/. МАРКО: Какво? Iони повили? ^ ЗОРКА: Уяаено, всичко пршадна»... /Плаче/. МАРКО /вяиза бьрзо при нед/: Какво става? /Зорка му подава пнсмо; той чете/: Е какво? Много хубаво. Всичко е наред. Команда ровката ку подписана... И твоят паспорт е готов. Чака то... ЗОРКА: По-надояу. .. МАРКО /продалягава да чето наун/: И те погуляли с ыочката, която ям пратпхме/... Защо плачеи, ве разбирал? ЗОРКА: Долу... постскриптума. •. /Плаче/. МАРКО /чете гласис/: "В последняя момент се узла, че иечката, конто ядохме, била бясна/засега но идвай. Следва писыо". /Разтровотеи/: Геро //Излиза вьн от стаичката/. ГЕРО: Какво о отаноло? ЙОВКА: Какво се е случило? МАРКО: Мечката, която ядохмс. .. нали половипата кзпрогикме на професор Бонев| Ползучи се шгсмо от пего... била бясна / ГЕРО: Как така бяспа? Не ноге да б уде / МАРКО /чете/: "Постскриптум: В последняя момент се уэна, че мечката, която ядохие, бкла бясна..." ЙОВКА: Аки сега? МайчицеЛ.. j КРУ1Я /влиэа, леко развеселен/: Здравей, народе . Как сме от снощж? ЙОВКА: Еесни I , МАРКО 2 ГЕРО: Побеснягже , Завеса
