A Debreceni Déri Múzeum Évkönyve 1972 (Debrecen, 1974)

Néprajz - Dankó Imre: Literatura na blygarszkata arhitektura

Имре Данко ЛИТЕРАТУРА НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРХИТЕКТУРА Авторът много пъти е ходил в България, и освен общата етнографска и музейна осведоменост той проявява интерес към българската народна архитектура. Преди да започне самостоятелните си изследования, той трябваше да се ориентира в българската етнографска литература. В статията си той дава обща картина на литературата отнасяща се до българската архитектура. С това той има цели: първо да улесни собственните си изследвания; второ да задоволо съществуващия интерес към българската народна архитектура. Въпреки, че етнографията е млада наука в България, са постигнати забележителниуспехи. Това важи и за изследованиятя на българската народна архитектура, в областта на която голяма заслуга има профессор Христо Вакарелски. Изследователската работа участвували освен българите и чужденци. Между тях можем да посочим дейснотта на Вацлав флорец. Той спира вниманието си върху почти всички моменти, свързани с проблематиката на българската народна архитектура. В статията се подчертава; въпреки че изследване на българска народна архитектура, бележи значително творческо развитие, все пак има области, конто не са широко разработени. Отбелязва се също, че няма още големи синтези, такива конто изиска днешната наука, и конто биха могли да се създадат върху основата на разработваните отт по-рано частните работи. Досега, например, няма изложение като стопанско, обществено и културно цялостно единство на стопански двор и стопанските постройки в него. Би трябвало да се обърне по-голямо внимание на разпространението и използуването на различните строителни материали. В тази облает могат да се използуват и резултатите на археологията, конто могат да помогнат и при уточняване на тези фактори, конто имат важно значение в българската народна архитектура. Би трябвало във връзка с жилищната страда по-дълбоко да се проучи обзавеждането на жилищата, и да се изеледва тяхното взаимно отношение. Авторът приложи 90 библиографски данни в 27 бележки към свой труд. 420