Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

ннкогашен главен губернатор на окрг>г Баранн и град Пеич, дава едва на 4 октомври 1941 г. Подобно закг>снение и протакане веронтно се обнсннва сг>с следното : на 5 април 1934 г.в Будапевда е сг>здадено едно казионно Унгаро-билгарско дружество, което веднага е поставено в служба на официалните политически цели на двете страни. Красноречива илгострацин и доказателство за последното е издаленинт от дружеството сборник " Бг>лгаро-унгарс ки врт>зки и икономически преглед между чиито автори са унгарскинт краинодесен политик", д-р Андраш Над Ташнади (1882-1956) и небезизвестнинт бг>лгарскипрофесор Александир Цанков ( 1879-1959). По тази причина в никакЋВ случаи не е случаен фактг>т, че нашите сг>отечественици в окрг>г Баранн и град Пеич не са закупили нито един екземплнр от посочената книга. Или с други думи протакането веронтно се е дг>лжало на това, че казинното Унгаро- бг>лгарско .ружество в лицето на Трансдунавското културно дружество на бг>лгарите в Унгарин е виждало един опасен свои сг>перник. В краина сметка обаче на 4 октомври 1941 г. функционирането на Трансдунавското културно дружество на бг>лгарите в Унгарин е разрешено. Така се завг>ршава обединението на нашите сг>отечественици в окрвг Баранн и град Пеич и се сшига до пклното разгришане на тлхното професионално и културно диференциране, до скцествена промлна в икономическил, социалнил и културен облик на бвлгарскил национален малцинствен колектив в този рапон, т.е. третата бг>лгарска преселническа вг>лна окончателно загубва чисто градинарскин си характер. За илкзстрацин може да ни послужи социалнинт сг>став на сг>стоншин се от 22 членове организационно- инициативен комитет на Трансдунавското културно дружество на бг>лгарите в Унгарил: градинари-6 души, лектор в университета- 1, хлебари -3 души, свевденик - 1, студенти - 11 души. За желанието на нашите сг>отечественици час по-скоро да имат свое огнивде свидетелствува обстонтелството, че учредителното обвдо сг>брание на Трансдунавското културно дружество на бвлгарите в Унгарин се свиква и провежда на 16 февруари 1941 г.,т.е. цели осем месеца преди да е разрешено функционирането му. За негов председател е избран свеценикит д-р Стефан Ввлчев Цолов, а в настонтелството наи-авторитетните и богати бг>лгари. На това сг>брание се приема и уставг>т на дружеството, одобрен от унгарското Министерство на вг>трешните работи сг>вдо на 4 октомври 1941 г. Интерес предст^влнват две от поправките, направени от унгарската институцин. В избронвавдин целите 2 § са анулирани следните текстове : " ... с време да се сг>здаде и поддг>ржа основно училивде на бг>лгарски език" ; "училивдното настонтелство се сг»стои от 3 редовни и 2 резервни членове". Спирам се на това, завдото именно то доказва, че ннкои изследователи погрешно гвг>рднт за сг>вдествуване на основно бг>лгарско училише в град Пеич (то е ст>здадено по-кг>сно). Лвно, те са били заблудени От следното: роденинт през 1906 г. в с. Писарево Ловешко свеценик д-р Стефан Ввлчев Цолов е организирал за малките бг>лгарчета невдо като неделно училивде, в което ги е запознавал с бг>лгарскин език и литература, бнлгарската историн и географил. Разгрг>шането на културните процеси и деиността на Трансдунавското културно дружество на б1>лгарите в Унгарин твг>рде скоро получават заслуженото обвдествено признание в граД Пеич, което намира конкретен израз в решение № 82.856(1.Г. )1942 на обвдинската управа - с него на дружеството се подарнва терен за построика на културен дом. На 27