Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

малцинства са били заселвани масово от крале и владетели по разни поводи и причини и в различно време, то билгарите са били принудени спонтанно да потирслт спасение в Унгарил поради турското нашествие и робство. Независимо от обстонтелството, че в зараждането и началото на ПЂрвата преселническа ВЂЛна ролн е играл и унгарскинт крал Лаиош Велики {Л/одовик 1 Анжупски, крал от 1342 до 1382 г. ). Преди да се направи кратг>к, но в случан твг>рде необходим обзор на бЂлгарските преселнически ВЂЛНИ следва да се спра на един изкл/очително важен випрос, чието излснлване сицевременно и доказва единадесетвековно билгарско присиствие в историческите* и днешните унгарски земи' зацо нашите сиотечественици при пирвите си две преселванил се насочват главно ким Трансилванил и днешните к>жни унгарски провинцииб а третата вилна - макар и отправила се ким други раиони - отново избира Унгарил? Считам, че бг>лгарите, спаснваши се от турското нашествие на север и северозапад, веронтно са намерили все оше неасимилирани наши селиша в Трансилванин, т.е. населени места с компактни маси от наши сг>отечественици. Началото на това бг>лгарско присг>ствие унгарскилт учен Ицван Бона в колективнин научен тритомен труд "Историн на Трансилванин" датира КЂМ 832 г. Тои посочва: тогава бЂлгарскинт хан Маламир (831-836) склгочва такЂВ мирен договор с франкскин император Л/одовик Благочестиви, които де факто и де горе означава признаването на бг>лгарската власт в 10жна Трансилванин, води - между другото - и до СЂЗдаването на т.нар. "ПЂТ на солта". Наистина Ишван Бона изхожда от един по-кг>сен документ, от писмото на немскил крал Арнулф (887-899), изпратено през 892 г. до билгарскил кнлз Владимир (889-893), в което немскинт владетел моли бг>лгарите да не продават каменна сол на моравците, да не им позволнват неиното пренаснне, но сЂшевременно подчертава: този е сравнително кг>сен паметник не е единственинт извор за бг>лгарското присг>ствие в 10жна Трансилванин. НататЂК тои се мозовава на гробишето в Марошкарна на деснин брнг на р.Марош (Муреш) , това за него е едно от наи-характерните бг>лгарски гробиша от третираната епоха. Изтвква, че намерените там 30, изработени на грг>нчарско колело глинени сг>дове са специфични за ранното бг>лгарско грг>нчарство както по форма, така и по цветове, такива са познати оше разкоиките в Плиска, Преслав, Мадара, КадЂквои и др. А намерените в гробишата на землишата на селата Чомборд и Олахгорб накити са типично бЂлгарски и са идентични с намерените при разкопките на Плиска, Преслав и други места в БЂЛгарин. За унгарските учени тези гробиша не са ннкакво перифериино нвление на разпространлваша се от кзг на север сложна "археоложка" култура това е култура, цллостно прехвг>рлена от кзжнил брнг на р.Лунав с всичките неини елементи на едно Сквкупно преселено билгарско население. Сђбраните от мсн над 13 хилнди документи и извори категорично сочат: бнлгарските преселнически вилни в Унгарил са три, основнинт им корен и причина е турското нашествие, но между тнх има и свшествени разлики, произтичаши от такива конкретни историческисЂбигии, които не само предоиределнт тнхната кулминацин, но и ги разграничават. Пирвата е резултат на унишржаването на бЂЛгарската дг.ржава от гурскитс нашественици, втората с следствие от неуспеха на ВЂОрЂжената националноосвободителна борба иа бЂлгарскин народ в кран на XVII в. , конкрстно на нотушавансто иа Чипровското вЂстанис от 1688 г., а третата е предизвикана както от ПЂЛНОТО безправие и непоносимил политически и икономически гнет, на които са подложени бЂлгарите през