Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

друга, но подобна категорил. По мое мнение, опирашо се на изследванинта ми в течение на повече от едно десетилетие, нап-характерната, отлинавагца от други национални малцинства черта на живеешите и понастолцем в Унгарил бг>лгари (в около 1.800 семеиства те вт>злизат приблизително на 6.000 души, 1 /3 от гнх - предимно склмчилите така наречените смесени бракове - са запазили и бт>лгарското си гражданство; СБГласно последните бт>лгарски официални данни през 1923 г.,т.е. на територинта на днешна Унгарил, бронт им е бил 30.000) е, не те не представллват национално малцинство както сбгласно традиционното. така и според сбвременното тблкуване на тази категорил. Но не зашрто те не могат да бвдат определени като такова на базата на прилаганите отличителни признаци или категории. Не бих искал да влизам в подробности, това вече е направено от Иштван Хооз в кни-гата му за националните малцинство в Баранн. В случал - според мен - трнбва да говорим за такива иЈционални малцинствени колективи, които в кран на миналил век вече V се оформили в Будапеша, 1/епн и Мишколц, респективно техните околности. Периодт>т на оформннето им сввпада с установлването на капиталистинеските производствени отношенил в селското стопанство на Унгарид (от отмнната на крепостното право през 1849 г. до 1890 г.). Ст>шевременно масовото заселване в споменатите три града и техните оклности свшр не е случаино. В Диошдвор {днес квартал на Мишколц) и Озд са работили наи-крупните металургични заводи, в промишленото си развитие Пеич изпреварва всички останали кикноунгарски градове, а в Будапеша модерната промишленост достига такава концентрираност, каквато. ннма в нито една друга европеиска столица. Или с други думи-" обективните исторически условин в споменатите раиони са предопределили евздаването на такт>в широк пазар за бт>лгарските градинари, които не само ги е привличал, но и категорично е диктувал непрект>снатото динамично увеличение на продукцилта от зеленчукопроизводството. Естествено, под по-горе споменатите национални малцинствени колективи следва да се разбират обшности от ннколко хилнди бт>лгари. Зашото пак по това време наши СЂнародници са се заселили траино и на други места - например в окрт>зите Лец- Пилиш- Шолт- Кишкун, Солнок, Чонград, Шомод, Бекеш, Зала (всички на територинта на днешна Унгарии) , както и в Крашо-Скорен, Темеш, Торонтал, Арад и др. (тези вече в историческите унгарски зсми). Това са били групи от ннколко стотин души (вт>в всички случаи под хилнда) и числеността им ме кара да ги окачествн като разпркснати малобропни малцинствени формации. Географското разположение както на националните малцинствени колективи,така и на малоброините малцинствени формации е важно и по друга причина - те са поддт>ржали врг>зки помежду си, но но в деиствителност нсзависимо едни от други са изввршвали своите производствени, обшествсни,културни и други деиности и по тази причина - вт>преки намеренилта и усилилта - бг>лгарите не ст>здават свои цент1>р за цнлата страна. Втората важна специфинна и различаваша ги от другите национални малцинства нерта на жиаеешџте в Унгарил бклгари е, че ошс от момента на преселването си гс ст>с собствсни сили ст>здават необхолимите материални предпоставки - наи-вече по ПЂГН на даренинта - за основаване и фупкционираие на свое дружество (през т>рвата половипа на четиридесетте години работлт вече две) и училише, за пт>лнокрг>вен обшествен и културен живот. Иапример.в течение на една единствена