Baranyai történetírás. A Baranya Megyei Levéltár évkönyve, 1992/1995. (Pécs, 1995)

Tanulmányok és forrásközlemények a nemzeti és nemzetiségi kérdés történetéből - GJUROV ALEXANDER: Bolgár betelepülők Baranya megyében az évszázados hagyományok tükrében (1870-1944)

ББЛГАРСКИТЕ ПРЕСЕЛНИЦИ В ОКРЂГ БАРАНЛ (1870-1944) ПРЕЗ АСПЕКТИТЕ НА МНОГОВЕКОВНИТЕ ТРАДИЦИИ ( Р е зк>м е ) АЛЕКСАНДР Г10РОВ Ференц Варади (1860 - 1945), един днес вече незаслужено забравен журналист и поет, а през разглежданин период и главен уредник на архивите в окрг>г Баранн, през 1896 г. отбелнзва: "Независимо от това, че почвените и климатичните условин на окрг>г Баранн са изкличително благопринтни за отглеждане на зеленчуци, то в нашин окрг>г все оше в малка степен култивират заленчупроизводството. Като характурни култури заслужено следва да се споменат произвежданите зеленчуци в околностите на селата Саланта, Малом, Квокен и Турон, на пг>рво млсто магданозг>т и морковите, които са известни с чудеснин си вкус; на добро име се радва и зелето от Саланта, нвнвашр се и гордост на неините жители. Значение като тг>рговска стока има и онази зимна салата от Мохач, с конто през пролетта заливат по-големите пазари на окрг>га и на свседните раиони. В околностите на Пепн еременно установилите се там бвлгари на взети под наем земи отглеждат зеленчуци и непреккснато увеличават териториите на обработваните от тлх плоши" * В различните изследванин и монографии този цитат е пг>рвото- и за сгокаление - и последното споменаване на преселелите се в окрг>г Баранн бЂлгари (за цнла Унгарин те са вече трета вг>лна, за окрг>га с достоверни данни разполагаме за втората и третата). Упоменаването остава единствено, макар и през тук разглежданин период от 1870 до 1944 г. - както по-кг>сно ше се изнсни - бронт на бвлгарите (и на ежегодно пристигашите и тнхна помош от Бг>лгарин надничари) далече не е бил малг>к, заселването им твг>рде бг>рзо загубва временнин си характер и оше през Пг>рвата световна воина те вече игралт определнша ролл в снабднването на град Пеич сг>с зеленчуци. Например Шандор Кристович, чието истинско име е Цони Христов Гогев, роден през 1882 г.в с. Драганово Тврновско, по време на воината служи в 19-и унгарски кралски пехотен полк в Пеич ( ! ) именно по тази причина. Според главнин кмет на града Андор Нендтвихт по-нататг>шното функциониране на бг>лгарската му градина с плош от 465 дка "е било повече от необходимо, за да се осигури снабднването на населението от града". Малко по-К1>сно , след като през 1923 г. университетг>т "Бржибет" е преместен от Братислава в Пеич, много от децата на пг>рвите, заселили се в окрг>га бг>лгари-градинари, про/п>лжават учението си в него. Така о|це при второто поколение започва един своебразен процес на интелектуализацил, разгг>рнал се особено силно след 1945 г. Като негова илкзстрацин е достат!>чен само един факт •' от 22 членове на ииициативно-организационнин комитет на учредсното на 28 декември 1939 г. в Иеич Трансдунавско културно дружество на бвлгарите в Унгарин (Функционирането му мииистг>р1>г на ввтрешните работи Ференц Фишер-Керестеш /преди това и главен губернатор на окрг>г Баранл/ * Историческа Унгарил е определение.използуаано а унгарската историческа наука. под "което се разбира териториата и населението на отраната от периода преди склкзченил на '"06.1920 г.Трианонски нирен договор. Скгласно клаузите му Унгарии предава на сг>седните си страни територин с обша плош 232 кв.км.